Описаният по-долу процес разчита на някои пособия и хватки, които са обяснени в отделни страници. Към тях има връзки, но ако описанието ви звучи неясно или объркано, погледнете списъка във въведението и изчетете всички страници в него.

Ето как протича едно наше наргиле в домашни условия:

  1. Изваждам пособията – наргиле, щипка, въглени, тютюн, фолио, клечка за зъби.
  2. Счупвам си въглен – една пръчка от прорязаните въглени на три части. Две от тях слагам слагам да се запалват на газов котлон, директно на огъня, за поне 3-4 минути, докато станат целите червени.
  3. Облицовам чашката с фолио отвътре. Държейки чашката изправена, всмуквам въздух от долния отвор, за да прилепне идеално фолиото. Не би трябвало да пуска въздух след първоначалното смукване. Пробивам дупки във фолиото на дъното, които съвпадат с дупките на чашката.
  4. С клечката за зъби разбърквам добре тютюна в пакетчето / бурканчето, защото соковете се отичат на дъното. Наръсвам го в чашката, като го раздробявам без да го притискам, гледам да седи рехаво. Отстранявам всички клечки и стъбла. Ако не можете да ги различите от листата нарязан тютюн, вероятно имате кофти тютюн.
  5. Пълня чашката така, че тютюнът да не стига до горния ръб и горния слой фолио за покриване. Това е изключително важно за добро и продължително пушене!
  6. Поставям плътно горния слой фолио, без да го притискам в средата към тютюна.
  7. С клечката за зъби правя множество мънички дупки на фолиото.
  8. Пълня стъклото с каквото ми е кеф и поставям тялото на наргилето върху него.
  9. Поставям чашката върху тялото, като я притискам с цяла длан надолу. Така, с равномерен натиск, не се къса фолиото отгоре.
  10. Поставям маркуча и проверявам въздушния поток в наргилето, като дръпвам през маркуча. Гледам дали фолиото на чашката хлътва леко (което значи, че тегли добре), дали бълбукането на водата е нормално (което значи, че няма утечки на въздух) и дали струята, която всмуквам има аромат от тютюна.
  11. Под наргилето слагам някакъв негорим поднос, чиния или метална тавичка – така се спестяват много поражения и време за чистене на масата от пепел.
  12. До този момент са минали няколко минути, така че въглените сигурно са запалени. Вземам ги със щипката и ги поставям в два противоположни края на чашката, така че да са стъпили частично върху стените. Оставям ги там за 4-5 минути в покой. Важно – никога не бързайте и не давайте зор на наргилето! Ако започнете да напъвате по-рано, рискувате тютюнът на повърхността да изгори веднага и до края да имате горчив вкус! Използвайте тези минути да си сипете по едно малко малцово и да извадите карамелизираните бадеми.
  13. Проверявам дали чашката е добре нагрята, като пипвам основата ѝ – ако е хладна, още не е готова. Когато е топла или пари – отстранявам единият въглен (поставям го в чинийката под чашката) и започвам да пуша.
  14. Самото пушене предполага да си дръпнеш от маркуча в продължение на няколко секунди. Водата в стъклото трябва да бълбука и стъклото да се напълни с гъст дим. Идеята не е да се вдишва до откат, като трифазна помпа. Нищо не се доказва с демонстрация на обема на дробовете. Вкусът на наргилето се усеща от рецепторите в устата, така че е по-ефикасно да си дръпнете кратко 3-4 пъти, вместо един път дълго.
  15. По време на пушенето местя въглена на различни позиции върху чашката с идеята за равномерно нагряване. Ако много хора пушат от едно наргиле (повече от двама надъхани или трима лежерни пушача), заради непрекъснатото дърпане въгленът стои през повечето време „включен“ и съответно тютюнът изгаря по-бързо (както и въглена). За такива случаи препоръчвам да се ползва по-малко въглен, да се местиш по-често и да зарежда по-малко тютюн в чашката.
  16. Когато от въглена се отдели пепел, веднага я избутвам от чашката. Целта е върху фолиото винаги да има само въглен и никаква пепел. Тя влошава бързо вкуса на тютюна, защото при пушенето се всмуква през дупките във фолиото. Това е изключително важно за запазване на добрия вкус на тютюна!
  17. Когато въгленът намали обема си наполовина, добавям втория запален, който по-рано отстраних. Върху двата въглена поставям третото парче, което ще се запали докато приключат двата.
  18. В зависимост от тютюна (обема, качеството, скоростта на пушене, вашите вкусове) едно зареждане в малка чашка може да изкара 3-6 въглена, което е 45 минути до близо 2 часа. Когато тютюнът започне да горчи, да дава лютив и задушлив дим или просто замирише на сгурия – време е за ново зареждане. Добра хватка е да имате резервни чашки, примерно една или две допълнителни, заредени в началото. Така като загорчи тютюнът, само се сменя чашката и готово. А ако се гласите за маратони (като нас, примерно 12 часа нон-стоп с 3 наргилета), тогава ще имате време за почистване и ново зареждане докато въртите чашките.

И така до сутринта…

След като приключите с наргилето го почистете веднага! Ако по някаква причина не ви се занимава (мързел, сън, препиване), поне го разглобете, излейте водата от стъклото и изхвърлете фолиото с изгорелия тютюн.

Когато почиствате чашката, отворете фолиото и разгледайте тютюна вътре. Ако е изцяло оброген (изглежда черен и сух и твърд), значи сте го оползотворили добре. Ако отгоре е изгорял, но отдолу е още влажен, значи сте давали много зор на наргилето и въгленът е бил силен. Ако отгоре има видима пепел, значи дупките на фолиото са ви много големи или не почиствате добре пепелта в процеса на пушене. Използвайте тези наблюдения, за да подобрите преживяването следващия път!