Размерът има значение… но не по начина, по който си мислите.

Моето наргиле е мини – 30 см височина, продава се с куфарче с твърди стени и струва само 30 лева. Малкото наргиле позволява да го носиш навсякъде със себе си, побира се във раница или може да го хванеш отвън с каишките, стига да е в удобна кутийка като моето. Пали се по-лесно, иска по-малко консумативи, чисти се по-лесно. Масовото хората мислят, че наргилето трябва да е голямо, за да се пуши добре. Не е вярно!

Пушил съм от наргиле с височина метър и половина, два метра маркуч, кристална купа за вода и тегло от 25 килограма. Имаше вкус на стари фасове, защото водата в стъклото е толкова много, че ги мързи да я сменят редовно, цялото е толкова голямо и тежко, че никой не му се занимава да го почисти основно след употреба.

Пушил съм от наргиле с 3 и 4 маркуча с клапи, от маркуч с дължина 2.5 метра и дебелина цол и полвина. Пушил съм от всякакви. И твърдя, че малкото наргиле е най-практично и удобно. Ако имам хол 100 квадрата с миндери и възглавници, ще си купя 10 малки наргилета и пак ще е много по-удобно за мен и моите гости, да не говорим, че всеки ще може да си избере различен тютюн!

Разбира се, големите наргилета имат своите достойнства. На първо място – внушителни са. Ако външният вид е важен за вас, определено си вземете голямо наргиле! Ако е достатъчно голямо може да стои на пода, докато вие сте на диван с ниска масичка. Така шансът да се събори от тайфата, която шари с ръце по масата, е по-малък. Освен това големите наргилета понасят големи маркучи, докато малките падат лесно, заради тежестта и опъна на маркуча. Голямото стъкло на голямото наргиле побира повече вода и позволява тръбата да влиза по-дълбоко, което може да осигури по-добра филтрация и охлаждане. И в голямо стъкло може да влезе приставка като като дифузер, или пък да се ползват приставки по тръбата, като купичка с лед.

Има разни разпространени заблуждения, че голямото наргиле дава повече или по-гъст дим. Или че можеш да го пушиш по-дълго време. Тези неща не са верни. Имаме специална страница, посветена на гъстия дим.

Да, голямото наргиле има по-голям обем в стъклото, където се събира дим. Обаче това е застоял дим, а вкусът се губи след 30-40 секунди (ароматът – броени минутки) след отделяне при печенето на тютюна! Обемът и плътността на дима са въпрос на предпочитание и не са директна функция на размера на наргилето, а на начинът на приготвяне.

И накрая – колко време се пуши едно наргиле зависи от обема на тютюна в чашката и управлението на топлината / скоростта на изгаряне. Съответно голяма чашка и внимателно печене дори върху малко наргиле ще осигурят дълго пушене. Който не вярва, че плътен и наситен на аромат дим може да се получи от малко наргиле – да заповяда на гости!

Има още два елемента по тялото на наргилето, на които трябва да се обърне внимание – клапата и тръбата.

На теория клапата е еднопосочна система със сачма, която позволява като духнеш в маркуча да изкараш от стъклото застоял дим, а когато дърпаш – да не пуска въздух в наргилето. Това звучи интересно, но:

аз лично дим да застоява не оставям; може би ако имате гигантско стъкло, това ще ви е проблем – още едно от предимствата на малкото наргиле
сачмата ръждясва, клеясва, пълни се с пясък и пръст и прах и спича; защо ми е още едно нещо за миене и търсене по пода
клапата не е перфектна и понякога играе или се запича на позиция, в която е отворена, което разваля преживяването, защото вкарва въздух в стъклото; аз нужда от този въздух нямам

Оставям на вас да решите какво да правите с клапата. Аз лично при покупката на наргиле махам сачмата и запушвам дупката перманентно. Така си решавам тия три проблема по-горе, а и съм нямал случай да духам в маркуча на наргилето.

Някой ми беше писал, че ако ти работи клапата и духнеш в маркуча, това предпазвало да не се разлети пепелта върху чашката. Ако това е случая, има нещо гнило! На първо място – какво прави тая пепел върху чашката? Въгленът трябва да се изтупва редовно. Не е добре да има натрупана пепел върху фолиото, даже е много зле, защото при дърпане влиза в дупките и опорочава тютюна.

Тръбата – основното притеснение на няколко човека, които ми писаха, е ръждясването (гниенето). Наргилетата по нашия пазар най-често са с алуминиеви тръби, да не ръждясват уж, ама то това не е гаранция. В Турция и Египет масово се продават с медни тръби. До колкото знам някои от луксозните наргилета са с тръби от неръждавейка, макар че аз лично такова не съм виждал още.

За мен има два случая: голямо и скъпо наргиле, което внимателно се поддържа, чисти, мие и подсушава след всяко ползване, та да можеш да му се радваш години наред и/или малко работно наргиле за 20-30 лв, което да разнасяш навсякъде по плажове, планини, гори и излети и за което да не ти пука особено.

За да се удължи живота на тръбата е добре да не оставяте наргилето мокро. Не случайно препоръчвам горещо дори да не го миете, поне да го разглобите след пушене и да излеете водата. Добре е да се чисти и цялата тръба с четка – ако си намерите много тънка и телена ще е най-добре. Пластмасовите, които продават в магазините, са прекалено меки.