Темата е много обширна и доста субективна, заради различните вкусове и предпочитания на всеки човек.

Хубавият тютюн е нарязан ситно, но не прекалено ситно. Крайностите не са хубаво нещо – има тютюни, които могат да се ръсят като чубрица, буквално, както и има такива, в които се намират цели „парцали“ (едри парчета листа). Това не е добре. Ако е прекалено ситен, вероятно производителят е сложил вътре много клечки и стъбла и нарочно го мели фино, за да не личат. Ако пък е прекалено едър, вероятно не е добре обработен и листата не са поели качествено от ароматите, а и не се пече толкова добре, колкото по-ситния.

Това, че имате клечки в тютюна не е непременно зле. Благодарете се, че изобщо различавате клечките – значи можете да ги извадите при зареждането на чашката. Разбира се, ако тютюнът е предимно стъбла, просто не купувайте повече от тази марка.

Хубавият тютюн не е прекалено сиропиран. Това е често срещана заблуда. Повече „сироп“ не е задължително по-добре и често значи, че производителя удря в кантара. Имайте предвид, че сух тютюн може спокойно овлажните, като го смесите с малко от тоя „мед“, който продават по магазините и няма нищо общо с мед. Най-често на опаковката пише „медунчо“ или някаква подобна глупост и съдържанието е глюкозен сироп и аромати. В магазините за наргилета се продават и сиропи с различни аромати за овлажняване на сух тютюн.

И още нещо за сочността на тютюна. Да, ако е сух – трябва да се овлажни, за да се пуши нормално, но прекалено сочният тютюн не прави добро пушене! За съхранение нека си е в сиропа, но ако при зареждане на чашката тече сироп от него – само си създавате проблеми с чистене. Масовата теза е „да, ама в сиропа е вкусът и ароматът!“ – на така мислещите предлагам да пушат само сироп, без тютюн! Качественият тютюн е поел аромата в процеса на приготвяне и сиропът е по-скоро среда за транспорт и съхранение; помага за готвенето на тютюна, а не е материал за пушене.

В сферата на ароматите изборът е строго индивидуален. Всъщност една от целите на този сайт е точно такава – да можем да си споделяме кой какво мисли за тютюните, които пушим. Нямам намерение да лансирам един или друг аромат, само искам да ви обещая, че по-скъпите тютюни си заслужават парите. Ако не вярвате на мен, повярвайте на коментарите в раздела с тютюни.

Така и така опряхме до цените, да видим как седят нещата. В момента (лето 2010) в България евтин тютюн е на цена от 2.00 до 3.00 лева за 50 грама. В тези тютюни често има големи клечки и чепове (винаги ги вадете от чашката!), жмел с една дума. Имат силен аромат когато са сурови, но често оставят синтетичен вкус (като на горена пластмаса) в устата при пушене. Често се продават в червени или прозрачни пластмасови торбички без име или производител.

По-представителните са Ал Ваха и Накла (Al Waha, Nakhla) – поне имат картонена кутийка и описание, макар че като качество са на дъното на класацията. У нас (до колкото знам) има само един по-качествен тютюн – Ал Факер (Al Fakher). Кутийка от 50 грама струва 5.00 лева, но цената си заслужава определено, не мога да натъртя това достатъчно. Ароматът и вкусът при пушене са на друго ниво. Тези три марки се продават в „Царството на Наргилетата“, както и по други магазинчета около Женски пазар.

Често ни пишат хора с въпроса „от къде мога да намеря в България тези марки, които коментирате?„. Става дума за марки от класата на Starbuzz, Romman, Fumari, Tangiers – в световен мащаб едни от най-добрите. Специално Fumari е най-скъпият тютюн в онлайн магазина в САЩ, от който пазарим.

Отговорът е: не можеш се намери! Това е и причината, заради която внасяме всичко, което пушим. Цената е значително по-висока, от сорта на 20 лева за 100 грама, но си заслужава. Ако ви интересува, драснете един мейл и ще видим с какво можем да ви помогнем!

Друг въпрос е „защо 50 гр обикновен тютюн за лула струва 20 лева, а този за наргиле е толкова евтин?“. Защото в тоя за наргилето има какво ли не. Всъщност 50-70% от теглото е глицерин и меласа, а не тютюн. Качеството на самите листа е, кхм, на второ място всякаш, особено като се има предвид, че се ползва washed tobacco. Докато за лулата всичко е в тютюна – и вкус, и аромат, и текстура, и дим, целият експириънс.

След нуждата да се сдобиете с качествен тютюн, следващото по важност нещо е зареждането на чашката. Започнете, като разбъркате тютюна много добре – дали ще е в кутийка, бурканче, торбичка. Когато седи, соковете на тютюна се оцеждат и така той остава неравномерно напоен. Използвайте бамбуково шишче или малка лъжичка и го омешете добре. Не ви препоръчвам да си ползвате щипката, защото после като хванете с нея въглена ще пуши и мирише.

Сега е моментът да да проверите „нивото“ на сиропа. Хванете с два пръста щипка от добре разбъркания тютюн – ако от нея капе сок, значи е в повече. Стиснете тютюна с пръсти, за да изцедите част от соковете и чак тогава зареждайте.

Започнете да сипвате в чашката, като раздробявате всички малки и големи сплъстени бучки и листа и внимателно отстранявате всички клечки и подозрителни субекти, които не приличат на тютюневи листа 🙂 . В никой случай не тъпчете тютюна в чашката! Притиснете го леко, за да прилепне към дъното и стените, но не се стремете да набутате възможно най-много тютюн. И преди всичко – гледайте да не стига до ръба на чашката. Трябва след като завиете чашката с фолио, тютюнът да не опира в него!

Кога един тютюн е изхабен? В повечето случаи след 3-4 въглена от плоските. Някои марки понасят повече, други по-малко. Понякога ползвам само 2 въглена, ако съм заредил по-малко тютюн. Като време – поне час с добре напалено наргиле, а някога над два часа се проточва. След като натрупате малко опит, ще почнете да го усещате по промяната на аромата и вкуса – почва да горчи дима и спира да прилича на тютюн за наргиле, а е все едно си подпалил дърво или цигара с яко жмел.

Като се изхаби тютюна сменям чашката, или (ако нямам втора) зареждам същата наново, като махам само горното фолио, вадя изгорелия тютюн със щипка, слагам нов, слагам ново фолио (внимателно, че пари чашката) и продължавам. На 2-3 зареждания е добре да се сменя водата в стъклото, дори да е само за да се добави нов лед.

Нещо важно за съхранението на тютюна. Без значение в каква опаковка сте го купили, препоръчвам ви горещо да го преместите в нещо, което се затваря плътно. Бебешко бурканче, такова от горчица или с метална скоба и гумено уплътнение, или в краен случай – resealable bag, ziploc bag, онези торбички, които могат да се запечатват плътно отгоре. Такова съхранение ще ви позволи да го запазите по-дълго, соковете не изветряват толкова бързо и ароматът се запазва.

За вредата от наргилето сме направили отделна страница; ако мислите, че можете да допринесете с конструктивно мнение по въпроса – пишете там!

Освен това, на пазара има няколко различни марки herbal shisha – няма точен превод на този термин, може би най-близкото е „билков тютюн“, като тютюн в случая индикира само, че се пуши в наргиле, а не че съдържа листа от растението тютюн. Това са продукти с нулево съдържание на тютюн (никотин и катрани). Тези „тютюни“ се ползват широко по белия свят, където има строги забрани на тютюнопушенето по обществени места, включително в наргиле баровете. Такъв още не съм опитвал, но това е идеалният компромис, според мен.

Ново – всички видове аромати Gazi. Заповядайте в нашия магазин Наргиле Хаус на ул.Шейново 1 и вземете от нашите нови аромати! + фактура
0,25гр.-8лв.
100гр.-30лв.
500гр.- 140лв.

Продажба само на място магазина