Стъклото

Стъклената основа на наргилето често се нарича „кана“ или „ваза“; ние му казваме просто „стъклото“. Нейната цел е да съдържа течност, която да служи като филтър за дима. Теорията е, че колкото по-голяма (дълбока) ваза имате, толкова по-дълбоко ще влиза тръбата от наргилето и съответно филтрацията ще е по-добра. А и ще можете да използвате дифузер или други накрайници за тръбата.

Ако си счупите стъклото – без паника! Продават се резервни във всеки магазин за наргилета с цени от 10 лева нагоре, според размера. Препоръчвам ви да си носите тялото, за да измерите кое стъкло ще пасне най-добре.

По подразбиране в стъкленото тяло се налива вода – толкова, че да тръбата да е около 2 см под вода. Ако налеете повече от нужното, при дърпане от маркуча заради бълбукането водата ще започне да се качва по него. А ако налеете прекалено малко, димът няма да се филтрира добре.

Освен за филтър, водата в стъклото може да се използва за охлаждане на дима. Това променя много преживяването с наргилето, тъй като горещия дим не позволява добро дръпване и пълно усещане на вкуса и аромата на тютюна. Най-лесно охлаждане се прави като към водата се добавят кубчета лед, колкото се поберат в стъклото без да пречат на затварянето и тръбата. Ако използвате натрошен лед (има и пластмасови торбички за трошен лед) е дори по-добре, тъй като можете да сложите по-голямо количество, сравнено с големите кубчета. Добре е и самата вода да е възможно най-студена, да кажем от хладилника. Въобще колкото по-студено можете да направите по пътя на дима – толкова по-добре за пушенето!

Друга функция на течността в стъклото е овкусяване или обогатяване на дима от наргилето. За това има различни опции:

  • В магазините се продават етерични масла и други аромати, които се добавят към водата за аромат или вкус. Един проблем с тях е, че даден аромат подхожда на точно определени тютюни и точка. Розова вода с тютюн вишна не става. Лавандула с тютюн ябълка не става. Всъщност рядко се намира добра комбинация. Втори проблем е синтетичния вкус. Често тези аромати са долнокачествени и само развалят преживяването.
  • Можете да добавяте всякакви сокове – натурални (за препоръчване без плодови парченца, че трудно се чисти после наргилето) или не. Prisun, да кажем, е добра идея, но повечето видове стават. Търсете подхождащи си комбинации и активни аромати. Чудесно става и с издецен лимон или концентриран сок от лимон и лайм, който продават в хранителните магазини.
  • Без проблем в стъклото можете да добавите и алкохолни напитки, но внимавайте – главата се завърта бързо, ефикасно и безотказно. Примери мента, касис и други има в раздела Коктейли, но ви насърчавам да експериментирате с размах!
  • На последно място – пробвайте някога и с прясно мляко, да речем 1:1:1 с вода и лед. Млякото допълнително тушира рязкостта на тютюна и му дава едно кадифено усещане. Не е за всеки тютюн и случай (особено не е за свежите, цитрусови и ментови аромати), но си струва да го опитате. Имайте предвид, че ако сложите много мляко, при пушене започва да се пени много и ще ви влиза в маркуча ако не внимавате!

И накрая една отпратка към тютюна – там ви писах, че прекалено сиропираният тютюн не е на хубаво. Един от признаците, че имате такъв проблем, е оцветяването на водата. Това може да се получи ако соковете от чашката се стичат по тръбата в стъклото. При едно трудно пушене на гости при мои приятели, които преди имаха навика да изцеждат допълнително сок върху заредения тютюн, след две изпушени чашки водата от бистра минерална беше станала с цвят на кола. Това не е добре – не стига, че едвам потръгна наргилето, защото соковете не позволяваха тютюнът да започне да се пече лесно, а и водата си смени вкуса и това се отрази на дима.