Въглените

Въглените за наргиле са по принцип пренебрегвани от начинаещите, но са изключително важни за качественото наргиле. За по-запознатите всъщност са доста спорна тема, затова само споделям моите наблюдения, опит и предпочитания, а решението оставям на вас.

В момента в България са достъпни четири основни типа въглени. В София се продават във всички големи магазини за наргилета. Естествено, минали сме през всички видове, за да придобием впечатления.

„Самозапалващи се“

Цилиндрични, наричаме ги „кръглите“, но по магазините ги знаят и като „хапче“ или „таблетка“. Продават се като стек от 10 или 20 въглена, имат поне два различни размера. Това са въглени, които имат добавена химия, за да се палят за секунди дори с проста запалка. За съжаление точно тази химия разваля и наргилето – въглените отделят много и неприятен дим с миризма на сяра и определено влошават вкуса на тютюна. Много са рехави и се разпадат бързо при горене, а дори и при носене (натрошават се лесно при натиск). Трудно се поддържат горящи, изгарят бързо. Избягвайте ги!

Цапащи (на черна пръчка)

Черна пръчка с триъгълен (или объл, или квадратен) профил. Наричаме ги „тия дет цапат“, защото нямат покритие и като ги хванеш, за да ги начупиш, ти правят ръцете черни. Абсурдно-иронично – на опаковките им често пише „Keeps hands clean“! Чупят се трудно, форматирането на парче със желан размер води до много загуби, защото при трошенето падат парченца. Палят се по-трудно и оставят много пепел, камари пепел! Трябва редовно да се изтупват и въртят и нагласят и изчукват и въобще искат много обгрижване, иначе чашката се пълни с пепел и става гадно. Не ги препоръчваме, но са по-добри от кръглите!

Сиви (на плоска сива пръчка)

Плоска сива пръчка с два прореза, наричаме ги „сивите“. Направени са от пресован въглищен прах (като и цапащите), но са със сиво покритие и не цапат толкова. Теорията е, че тези въглени отдават неприятен аромат или дим. Това, обаче, ние не сме го наблюдавали! Нямат неприятна миризма и не пушат.

Чупят се лесно на три парчета без загуби и без цапане. На котлон се палят бързо колкото цапащите. Поддържат се горящи сами и не се разпадат спонтанно при изгаряне, оставят по-малко пепел. Поддържат висока температура и горят дълго време.  Препоръчваме ги – всъщност използваме 50/50 такива и натурални.

Голям плюс на плоските, особено за полеви условия: могат да се палят един от друг. Понеже са плоски, лесно се задържат един върху друг (stacking), така че долният (запален) да разпали горния (незапален). Съвет: към средата на изгарянето на долния въглен поставете внимателно отгоре нов. Докато приключите с първия, втория ще е готов за употреба. За повече информация, вижте точки от 15 нататък в страницата „Как се пали и пуши наргиле?“.

Натурални (кокосови)

Coco nara, Coco brico, Cococha, Gaya – това са само няколко от десетките марки. По белия свят всеки уважаващ себе си фен на наргилетата пуши само с естествени въглени. Обикновено са изработени от пресовани черупки на кокосов орех. Има и марки, за които се твърди, че са направени от лимоново дърво (lemon wood coals). Ние харесваме и препоръчваме натуралните въглени, но с уговорки.

Много трудно и бавно се палят. 10 минути на газов (или керамичен) котлон са минималното нужно време. Ако не са перфектно разпалени имат тенденцията да гаснат сами. И не могат да се палят един от друг – тотално неподходящи са за полеви условия. Отделно, оставят голямо количество пепел! И то не точно пепел, а една черна сгурия на фини частици. Иска се голямо старание, за да не се напълни чашката с тия пепелища. Ако сте ОК с тези уговорки – ползвайте натурални въглени!

Употреба и общи бележки

Въгленът трябва да гори продължително и равномерно, но не и да нагрява прекалено силно. Това е важно за доброто пушене – равномерно нагрят тютюн, който се пече, изпарява, но не гори активно и не тлее. Ако внезапно димът започне да ви нагарча или да ви сълзят очите – прекалили сте. Отстранете въглените, махнете фолиото и горния слой нагорял тютюн. Завийте с ново фолио и давайте с по-малък въглен (или само един, ако са били два) и го дръжте по края на чашката, да нагрява самата нея.

Стремете да не набутвате пепел в дупките на фолиото, респективно в чашката. Това влошава качествата на тютюна, съкращава се времето на пушене и започва да горчи. Плоските въглени не се разпадат мощно като другите и това много ви улеснява в тази задача. Все пак, в момента, в който парченца пепел се отделят от въглена, избутайте ги със щипката от чашката. Препоръчвам и редовно да изтупвате въглена – вземете го със щипката и го чукнете няколко пъти в металната чинийка под чашката, за да падне цялата му пепел.

Плоските и цапащите въглени могат да се палят на всичко – включително на газов котлон, на обикновен котлон, на керамична плоча, във фурна близо до реотаните, на грилче, в камина, на свещ, с газова горелка, със запалка… Ако ги палите на свещ, внимавайте да не ги топнете в разтопения восък/парафин и им дайте 10 минути. Въгленът е добре запален когато почервенее добре по цялата повърхност. Ако нямате възможност да изчакате пълното му почервеняване, хванете го със щипката и духайте към него от няколко сантиметра – така ще го разпалите напълно и по-бързо.

 Дървени въглища за скара

За жалост дървените въглища за скара определено не вършат работа – пробвали сме. Трудно се палят в домашни и полеви условия, лесно гаснат сами (това не личи като напалиш скарата, но пробвайте с един единичен и ще се уверите), не поддържат висока температура спрямо обема си и не се палят лесно един от друг. Добавете към това и неправилните им форми, които затрудняват „играта“ с въглените по време на пушене и… в общи линии освен ниската цена не остава положително качество.